Изложба "Последният от бохемата - Ангел Атанасов"

Ангел Атанасов – последният от бохемата

Елена Владова

В днешно време художникът отдавна не е онази митологизирана фигура на артиста с дълга коса и брада, понесен от течението на живота. В град Варна обаче има един художик, който може много да разказва за отминалото време, в което на изкуството и на живота се е гледало по-бохемски, а думата компютър изобщо не е била позната. Това е художникът Ангел Атанасов, живял в онова време, маринист в чистия смисъл на думата, запознат с варненското крайбрежие и свидетел на вссички промени, които то претърпя през последните години, за добро или за лошо.

Ателието на Ангел Атанасов все още се намира на улица „Крали Марко“. Освен картини, то е пълно и с неговите спомени – картини на колеги, книги, писма и много програми на оперни постановки от времето, когато той е сценограф на Варнеската опера. Тук някъде скрити са и спомените му за артистичната бохема, която се събира в казанлъшкото читалище „Искра“. Сред художниците и артистите, които тогава черпят с пълни шепи от живота, са

Петрана Клисурова, Мишо Михайлов, художник от Пловдив и Чудомир. Сигурно днес малко хора могат да се похвалят с това, че са познавали този блестящ български хуморист и са били приятели с него. И Ангел Атанасов не изтъква този факт от биографията си като хвалба, но поставя този период от живота си в началото на творческия си път. В Казанлък, още преди да следва изобразително изкуство, Ангел Атанасов работи във военния завод като началник на мобилизационна секция, а после в танковата дивизия. Като разбира, че го местят по работа в София, Чудомир подтиква Ангел Атанасов да кандидатства в Художествената академия. След това в живота трайно се намества морето, чиято анатомия и вътрешен живот той не е спрял да изучава и до днес.

Ангел Атаносв се установява във Варна през 50-те години на ХХ век. Неговата история с морето обаче започва още преди това. През 1942 г., като войник в Казанлък, той идва на Галата на стрелби и започва да рисува. Оттогава до ден днешен художникът не е спрял да рисува море. Като свои „учители“ в тази област посочва художниците Вичо Иванов, Ненко Балкански, Стефан Калудов и Георги Баев – все признати майстори на четката. Веднъж в интервю Ангел Атанасов нарече рибарите „цветята на морето“. Тази романтична метафора характеризира голяма част от творчеството на художника. В неговите картини морето обикновено е погледнато от морския бряг, който не е пуст, а е населен с рибари, лодки, мрежи и рибарски къщи. По-малко са картините му, в които морето е погледнато отвътре или е бурно. „Море се рисува много трудно. Присъствието на вълна на платното не означава, че си нарисувал море, защото морето е и самият бряг.... За мен изкуството трябва да бъде концентрация на оптимизъм и жизнелюбие“, казва в същото интервю художникът.

И, наистина, картините на Ангел Атанасов не тревожат зрителите с мрачни житейски дилеми и творчески екперименти. Те са нарисувани със замаха на художник, който преди да посегне към четката дълго е наблюдавал и премислял.

А както знаем, зад нещата, които изглеждат простички и като излети на един дъх винаги стои богат опит и много работа. Така е не само в рисуването.

Онези, които познават по-добре Ангел Атанасов знаят, че той е човек, който обича да прави подаръци. Нека си го кажем направо – не е стиснат човек. Малцина може би знаят, че галерията в Долен чифлик е създадена благодарение на дарените преди време от него 60 платна – негови и на други автори, голяма част от които вече класици в българската живопис. От Ангел Атанасов (от бай Ачо, както често се обръщат към него) може да се научи и един друг, все повече изчезващ вид изкуство – умението да се правят елегантни жестове. А пък онези, които не знаят нищо за времето, в което Варненското крайбрежие е било пълно с рибари, улиците са миришели на риба и скаридите са се продавали на всяка крачка в пакетчета, могат също да научат много от него. Струва си.

Ангел Атанасов – накратко

Роден на 3 декември 1921 година в гр. Хасково. До 1953 г. учи в НХА в класа на Ненко Балкански и Георги Атанасов. До 1959 г. учи театрална живопис в Московската Художествена академия. Повече от тридесет години е сценограф на Варненската опера. Носител на Орден „Кирил и Методий – I степен“. Два пъти носител на наградата на Варна за култура. Почетен гражданин на Варна и носител на платинения ключ на града.

Други любими теми: Копривщица, пейзаж, голо женко тяло, балет.